Споделено за уроците

Уроците по пиано или музикален инструмент са прекрасно средство за развитие и образование на всяко дете. Много родители осъзнават и осигуряват тези уроци. Но дали са достатъчни само посещенията при учител? Това е един от основните проблеми, който ме тормози в последните години и основна тема на разговор на всяка първа среща с нов ученик. Повечето родители мислят, че когато „доставят“ детето при учител, този учител ще го направи страхотен пианист или музикант без допълнителни усилия. Скъпи родители, това е груба грешка! Ще съм най-гениалният преподават, ако успея с максимум осем часа месечно уроци, без никакви усилия от Ваша страна, да „произведа“ концертиращ или изобщо някакъв пианист.

Особено дразнещо е напълно непрофесионалното отношение към музикантите, като цяло. С какво ние, посветилите живота си на изкуството сме по-различни от останалите професии? Ще Ви кажа – посветили сме поне 80 процента от времето си за овладяване занаята на музиканта от ранна детска възраст. И да – това е самотна професия, отнемаща много време, усилия, лишения….За постигане на професионални резултати музикалното обучение продължава поне двадесет години. В поне десет от тези двадесет години основна роля играят родителите. Тяхната работа далеч не се ограничава с воденето на урок. Само това е губене на време и средства. Изисква се ежедневна работа с инструмента.

Да направим проста сметка – детето учи поне 3 часа седмично математика, решава задачи допълнително вкъщи, а уроците по пиано са 2 пъти седмично и домашното – да се свири вкъщи, не се прави. Как се очаква, че ще има резултати, когато родителското отношение е да дават акъл на преподавателя? Аз раздавам ли професионални съвети за други специалности? Ако всеки върши  това, за което е учил, щяхме да сме далеч по-добре във всяко отношение. Баща ми беше архитект. Казваше, че човек отива на шивач и плаща луди пари за костюм, който ще носи известно време, а за къща,  в която ще живее цял живот не дава и си я зида сам. Тази липса на уважение към труда и знанията е потресаваща и за съжаление дава много лоши плодове, особено в образователната система. Смяната на политически строеве и ценностни системи  не промени кризата, а я задълбочи още повече.

                Тоталната липса на уважение към преподавателската професия, естествено води началото си още от 80-те години, когато кандидат студенти, не приети в други специалности, завършваха педагогически факултети. В музикалното училище, една от началните учителки говореше на диалект?!? Имах нещастието да ми преподава. Е, добре! Аз съм от учителите, които харесват работата си и съм я избрала без принуда. Затова Ви моля, Родители! Учете децата си на труд! Учете децата си на уважение към учителите и учителската професия! Може да не получаваме заплащане, каквото получавате Вие, но пък сме основна предпоставка децата Ви да станат качествени хора и специалисти! Това е начинът да се развиваме не само професионално, но и като общество!