Уроците по пиано или друг музикален инструмент са едно от най-добрите средства за развитие и образование на всяко дете. Много родители осъзнават това и осигуряват уроци по пиано за своите деца. Но достатъчни ли са само посещенията при учител? Това е въпрос, който ме занимава години наред и е неизменна тема на разговор при всяка първа среща с нов ученик.
Повечето родители мислят, че когато „доставят“ детето си на урок по пиано, учителят ще го превърне в отличен пианист или музикант без никакви допълнителни усилия. Скъпи родители, това е огромна заблуда! Дори и най-талантливият преподавател по пиано не може с едва осем часа месечно да „произведе“ концертиращ пианист, ако у дома няма дисциплина, подкрепа и ежедневна работа.
Особено тревожно е непрофесионалното отношение към музикантите и към уроците по пиано или друг инструмент като цяло. Ние, които сме посветили живота си на изкуството, не сме по-малко значими от останалите професии. Разликата е, че още от ранна детска възраст посвещаваме поне 80% от времето си на овладяване на уменията, които изисква инструмента и музиката. Да, това е самотна и изискваща огромни усилия професия, която отнема години, лишения и постоянство.
За постигане на професионални резултати обучението по пиано продължава поне двадесет години. В първите десет от тях ролята на родителите е решаваща – и тя далеч не се изчерпва с това да заведат детето на урок. Само това е загуба на време и средства. Изисква се ежедневна работа у дома, постоянство и контрол върху подготовката.
Нека направим сравнение – детето учи поне три часа седмично математика, решава задачи и вкъщи. А при пианото често домашната работа се пренебрегва. Как тогава да има напредък? Родителите не бива да дават „акъл“ на преподавателя по пиано, а да подкрепят неговата работа. Ако всеки вършеше това, за което е учил, щяхме да сме много по-напред като общество.
Баща ми, архитект, често казваше: „Човек отива на шивач и плаща луди пари за костюм, който ще носи известно време, а за къща, в която ще живее цял живот, не дава пари за проект и си я зида сам.“ Тази липса на уважение към труда и знанието се проявява и в отношението към обучението по пиано. Резултатът е криза в образованието и в ценностната система.
Тоталната липса на уважение към учителската професия има дълбоки корени. Но аз съм от преподавателите по пиано, които обичат работата си и са я избрали с желание. Затова Ви моля, родители – учете децата си на труд и на уважение към своите учители. Ние може да не получаваме вашите заплати, но сме тези, които изграждат бъдещите добри музиканти, талантливи пианисти и качествени хора. И ако искате детето ви да свири добре на пиано, то трябва да положите усилия заедно с нас. Само така можем да се развиваме – и като музиканти, и като общество.
фото: Радила Радилова
