В урока по пиано

Преди дни осъзнах, че съм направила почти четвърт век преподавателска дейност. Признавам си .... малко се стреснах. Замислих  се кой е най-важният урок, който аз съм научила през всички тези години. Сега може да се учудите, но това е че не трябва да поправям грешки. Просто няма полза.

Да поправям грешки означава, че цялото ми внимание отива в това да рисувам по нотите. По-добре е, вместо да наблягам на грешното, да похваля всичко онова, което е изпълнено добре. Поправяйки всяка дребна подробност, фокуса на внимание се измества от правилното върху грешното. Много е лесно да се водя по стария учителски навик на поправяне. Той е като инструкция какво не трябва да се прави. И определено това не е моята стратегия за успех, защото и в пианото, както в живота, често е по-лесно да определим какво не трябва, вместо какво да направим за да има промяна. И въпреки това, много колеги непрестанно поправят. Наскоро попаднах на ноти, в които трудно се различаваше напечатаното. Имаше "украса" с всички цветове на дъгата.

За тези, които не са запознати с уроците по пиано, или чиито дни с уроци са назад във времето, ето как протичат часовете.  Да речем, че ученикът представя работена от седмица пиеса, с грешни ноти, неточна динамика или невярна пръстовка. Учителят се фокусира върху корекцията на тези грешки, като казва или пише "свири силно", "Сол", "Изпято".... Преподаване често означава поправяне на грешки. А не е ли по-добре да се намери причината?

Не ми отне години за да разбера, че повечето грешки се дължат точно на свиренето. Ученикът продължава да натиска грешният тон? Да проверим защо. Ученикът не може да изсвири фразата изпято? Да проверим пръстовката. И като проверявам пръстовка нямам предвид, дали ученикът изпълнява точно написаните цифри, а дали  използваната пръстовка улеснява изпълнението на правилната нота, артикулация, ритъм и други.

От многото грешки почти винаги има една "виновна" за всички "фалове". Търсейки микроскопична динамична инструкция и зазубрянето й, точен щрих или пауза, учителят не създава изживяване, което да засили интереса на ученика. Формата на  произведението рядко е разбрана. Кулминация дори липсва. В замяна има "купчина" правилно изсвирени ноти и паузи. А това, си мисля, не е начинът за изграждане на пианист, който търси логично и емоционално изпълнение.

Ако отделим време за откриване на причината за грешката, ще я избегнем. Но преди това, предполагам ще открием нови грешки, които изникват урок след урок :)