Често споменавам, че съм четвърто поколение музикант. Музиката е свързана с рода ми още от времето на първия български оркестър създаден в Шумен, където моя пра-пра дядо е свирил на виолончело. Днес искам да разкажа за значението на часовете по музика и за моята баба, на която съм кръстена, и която е посветила целия си трудов път на преподаването на музика.
Моята баба Фаня е родена през 1911г. Остава сирак на 9 години и за образованието й се грижели двамата й по-големи братя. И явно добре са се справяли, защото след завършване на Педагогическа гимназия в Самоков и учителски стаж в село Алино, я изпращат да учи Консерватория в София. За времето си, баба ми е била от малкото жени с висше образование, а нейни състуденти са музиканти, оставили ярка следа в българската музикална култура, като Парашкев Хаджиев, Асен Арнаудов, Стоян Стоянов Иванов, Мара Благоева, Борислав Благоев, Вера Бонева и много други. И така, след като завършва Консерватория с пеене и прави едни от първите записи за Националното радио, започва преподавателската си дейност. Отказала е много предложения за певческа кариера и когато питах "Защо?", получавах отговора: "Винаги съм мечтала да стана учител по музика". Предполагам, че това е било точно така, защото докато беше жива много нейни ученици я посещаваха, а на погребението и я изпратиха с много цветя и сълзи почти 40 години след пенсионирането й.
Като учител по музика баба ми ръководила хора на училището, фанфарната музика, преподавала акордеон и казват, че никога не е имала проблеми с дисциплината. Точно обратното - децата я обичали заради тихия говор, готовността да помага, вечната усмивка и строгостта, с която най-големите калпазани правела отговорници по дисциплината. Не съм чувала музиката да е час, "втора категория"/ както сега е определен от образователното министерство/. Не зная как е завладявала класовете от 40 деца с нейните метър и петдесет височина, но явно е успявала. И след като е така, предполагам, че това е във възможностите на всеки учител по музика. Въпрос на желание.
Преди години бяха създадени експериментални паралелки с разширено изучаване на музика и музикален инструмент. Това беше възможно благодарение на огромните усилия на тогавашния главен инспектор по музика Елка Андреева. Наблюдения доказват, че класове с разширено изучаване на музика имат по-добра дисциплина и по-висок успех от останалите. За съжаление в столицата подобни паралелки са изчезващи. Силно се надявам, че поне в останалите по-големи градове /като Враца, Шумен, Благоевград/ тези паралелки съществуват и дано да има има повече учители по Музика и Култура.
