13 Август 2025 13:32
Всичко започва в детската градина. Някога лелката с акордеон вдъхваше любов към песента, учеше на ритъм и мелодия. Днес често виждаме „модерния“ вариант – диск с детски песнички, пуснат за фон. Мелодия няма, фраза – още по-малко. Текстът се „пресъздава“ с крясъци, а дали някой пее – няма значение. Изключения има – но те са все по-редки. Има и по-лош модел - децата гледат втренчено в телевизор, вместо да рисуват, танцуват или просто да играят.
В продължение на почти тридесет години преподаване се убедих в едно: няма дете без музикален слух. Но ако този слух не се развива, той закърнява. И точно това се случва с повечето деца – първо в детската градина, после и в училище.
Първият голям удар – началното образование
С въвеждането на външното оценяване („матурите“) музиката, изобразителното изкуство и физическата култура бяха изтикани в ъгъла. Часовете се запълват с тестове, а и често са водени от „универсални“ учители, които преподават всичко. Резултатът – обездвижени деца с почти изчезнал музикален слух и липсващо въображение.
Вторият удар – музикалните училища
Някога елитни, днес те са просто общообразователни училища с разширено изучаване на музика. Учителският състав почти не се е сменял от десетилетия, новаторството е табу, а насилието – словесно или физическо – понякога се приема за „нормално“. Учениците завършват с минимална музикална грамотност, много от тях изобщо не продължават във висшите музикални училища.
Третият удар – липсата на уважение към труда на музиканта
Един от големите проблеми е родителското мислене, че уроците по пиано или друг инструмент сами по себе си са достатъчни. Скъпи родители, това е илюзия! С осем часа месечно не мога да „произведа“ пианист, ако детето не свири у дома и не получава подкрепа.
Музикантът инвестира поне 20 години труд, а в половината от този период ролята на родителите е решаваща – ежедневна практика, дисциплина, уважение към учителя.
Но какво виждаме? Родители, които дават акъл на преподавателя, вместо да подкрепят процеса. А същите тези родители не биха давали указания на лекар или инженер.
Ползите от музикалното образование
-
Развитие на дисциплина и концентрация – ежедневните упражнения формират навик за труд и устойчивост.
-
Подобряване на паметта и когнитивните умения – доказано е, че свиренето на инструмент подобрява способността за учене във всички предмети.
-
Емоционална интелигентност – музиката учи на изразяване и контрол на емоциите.
-
Културна идентичност – запазва връзката с традициите и ценностите на нацията.
Вредите от сегашната система и нагласи
-
Закърняване на музикалния слух – поради липса на ранна и системна работа.
-
Обезличаване на музикалните училища – все повече часове за общообразователни предмети, все по-малко за музика.
-
Изтичане на талантите в чужбина – младите музиканти бягат от липсата на перспектива у нас.
-
Обезценяване на професията „учител“ – ниско заплащане, липса на уважение, нежелание за развитие.
Всичко това пиша с ясното съзнание, че не засягам другите проблеми в образованието. Все пак съм четвърто поколение музикант. Предците ми са оставили диря в музикалния живот на страната и тази непримиримост към опростачаването на младите поколения ми е заложена генетично.
И финалният „план“ на МОН
Както написа моят приятел и съученик Венци Мицов:
Новата „реформа“ предвижда училищата по изкуства да спрат да бъдат… училища по изкуства. В музикалното – повече математика, в художественото – квадратни уравнения. Всичко в името на „нуждите на бизнеса“, който иска сервитьори, строители и овчари. Вече няма цигулари – във випуска на сина ми имаше само един. Скоро няма да има нито един.
След 20 години, ако оставим нещата така, няма да има нужда от Министерство на културата, концертни зали или оркестри. Ще остане само празнотата, запълнена с чалга и евтини имитации на изкуство.
„Ars longa, vita brevis" – изкуството е вечно, животът е кратък. Ами не, не е вярна. Вечна е само тъпотията на българския управляващ!
